Не си отивай!
Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!Не ме оставяй сам със вечерта!Ни себе си, ни мене не залъгвай,че ще ни срещне някога светът!Светът е свят! И колкото да любим, и колкото да плачем и скърбим,като деца в гора ще се загубим,щом за ръце със теб не се държим.Ще викам аз и ти ще се обръщаш- ще стига ли до тебе моят глас!Ще викаш ти, гласът ти ще се връщаи може би не ще го чуя аз.И дните си така ще доживеемвъв викане, във зов "Ела!Ела!",ще оглушеем,да, ще онемеем,ще станем глухонеми викала!Ще се превърнем в статуи, коитоедна към друга вечно се зовът,но нямат глас, но нямат слух в ушитеи нямат сили да се приближат.Че пътища, които се пресичат,когато някога се разделят,като ранени змии криволичат,но никога от тях не става път...Не си отивай!Чуваш ли, не тръгвай!